Ада Блекджек – забравената кралица на Арктика
На 19 август 1923 г. мразовита вечер се спускала над печалния арктически пейзаж на остров Врангел, а Ада Блекджек приготвяла оскъдната си вечеря, увита в дебела еленска парка. Тя пристигнала на острова 2 г. по-рано като шивачка, съпътстваща група арктически откриватели. Но неприятното време и заболяванията унищожили експедицията и тя се оказала единствената оживяла.
В онази вечер се случило нещо извънредно - Ада чула чужд глас. Отначало решила, че ѝ се причува. После - че е патица, и не обърнала изключително внимание. Но на идната заран още веднъж чула звука. Грабнала бинокъла си и изтичала на открито. И видяла това, за което се молела всеки ден - шхуна, чийто екипаж се скитал по брега. Най-накрая спасението пристигнало и двугодишното ѝ изпитание завършило.
Дребничка, без никакъв опит в експедициите, с малко предпочитание за премеждие и сковаващ боязън от полярни мечки, Ада Блекджек
не била подобаващ претендент за арктическo изследване
Родена през 1898 година, тя била отгледана от методистки мисионери в Номе - град в Аляска, славещ се със своята престъпност. Там живеели и доста ескимоси от племето инупиати, които умеели да оцеляват в суровите условия на Арктика. Но не и Ада - тя била инупиат, само че научена единствено да чисти, готви и шие. Към 1921 година тя вече била разведена жена, която трябвало сама да се грижи за болния си от туберкулоза наследник Бенет. На процедура това се оказало невероятно и Блекджек била принудена да го остави в дом за сираци.
Точно по това време в Номе акостирал корабът " Виктория ". Екипажът му бил претрупан с рискова задача - да се насочи към остров Врангел, на 100 благи северно от Сибир. Лорн Найт, Фредерик Моурер, Милтън Гале и Алън Крофорд възнамерявали да живеят на необитаемата земя 2 г. с цел колонизирането ѝ от английското държавно управление. В Номе те търсели инупиати, които да оказват помощ в лагера. Така Блекджек – добре позната като опитна шивачка, се оказала съвършеният претендент. Макар да се колебаела, тъй като не желала да бъде надалеч от детето си толкоз време, месечната заплата от $50 била предложение, на което тя не можела да откаже. На 9 септември 1921 година Блекджек се включила към екипажа, който отплавал от Номе на различен транспортен съд - " Сребърната вълна ".
След една седмица остров Врангел се появил на хоризонта. Не бил точно безплодна и заледена пустота - оголената канара била покрита с лишеи и мъхове, като климатът бил релативно сдържан. Хората на Крофорд незабавно издигнали английското знаме с надпис: „ За Негово Величество Джордж, крал на Англия “.
Първите няколко месеца били оптимистични. Издигнат бил лагер и хората се заели с картографиране на острова и събиране на геоложки и биологични проби. Дългите вечери били отдадени на хазарта или четене на книги. Членовете на експедицията били сигурни, че през лятото ще дойде транспортен съд с още хранителни запаси, и по тази причина въобще не пестели 6-месечните си ресурси. Ада готвела каквото мъжете успявали да уловят - от чайки до лисици и сови. Пържолите от полярна мечка, изпържени в тюленова лой, се оказали доста известни.
Постепенно обаче настроението в лагера почнало да се трансформира. Арктическата зима донесла 61 дни мрачевина. Избухнали и първите кавги сред полярниците. Все отново ги крепяла вярата, че избавителният транспортен съд всеки миг ще дойде.
Това обаче не станало. Първо,
отплаването му било отсрочено
поради проблеми с финансирането. После корабът " Плюшеното мече " затънал в ледове. На 25 септември 1922 година капитанът изпратил съобщение, че не могат да продължат и се връщат.
На Врангел експедицията постепенно осъзнала, че помощ скоро няма да пристигна. Дажбите били на приключване, а полярните мечки, които преди били в обилие, като че ли се изпарили. Скоро станало ясно, че макар големите старания на Блекджек да сервира даже най-негодното за консумация месо, просто няма задоволително храна и за петимата. Междувременно Найт почнал да се усеща слаб и изнемощял. Ставите го болели и венците му били възпалени. Въпреки че се опитал да скрие тези ужасяващи признаци от останалите, той добре ги разпознал от предходните си арктически задачи. Това били ранни прояви на скорбут.
През януари 1923 година Крофорд взел мъчно решение. Тръгнал с Гале и Моурер на упорит преход обратно през замръзналото море, с цел да дири помощ, оставяйки Блекджек в лагера с болния Найт. „ Дали ще реализира задачата си, следва да разберем. Ако ориста благоволи, ще имам удоволствието да ти опиша всичко. Ако не е на моя страна, тогава някой различен, без подозрение, ще ти опише “, написал Маурер в последното писмо до брачната половинка си.
Дни след като трите фигури изчезнали зад хоризонта, времето внезапно се влошило и се разразила мощна стихия.
Крофорд, Гале и Моурер не били видени в никакъв случай повече
В лагера Найт бързо се влошил - лежал, отпаднал от значителни кръвоизливи в носа и затрупан със синини. Въпреки че в никакъв случай не била използвала оръжие, Блекджек осъзнала, че би трябвало да обезпечи прясно месо, в случай че желае Найт да оцелее. Тя се научила да стреля с неговата огромна и тежка пушка и построила платформа, от която да вижда полярните мечки. Била така ужасена от зверовете, че почнала да спи с пушката над леглото си при положение, че мечка се скита близо до лагера. Но най-вече се страхувала да не остане напълно сама на острова. „ Ако нещо се случи с мен, желая да помоля всичко, което ми принадлежи, да бъде занесено на Бенет. Не мога да си показва какъв брой признателна бих била да се върна у дома при хората “, написала тя в своя дневник.
На 23 юни страховете ѝ се сбъднали - намерила Найт починал.
Въпреки че концепцията за уединен живот на този злокобен остров била ужасяваща, Блекджек била решена да оцелее в името на сина си. Тя отбелязвала всеки ден на календар и преди да излезе, пишела подробна записка къде отива, в случай че инцидентно пристигна помощ. Поставяла клопки за лисици и се учела да стреля по птици. Когато лодката от кожа, която сглобила точно, била издухана една нощ, Ада заплакала от обезсърчение.
Мъките ѝ приключили едва на 20 август 1923 година
– съвсем 2 г. след като стъпила на Врангел. Когато видяла екипажа на шхуната " Доналдсън ", Блекджек се разплакала от благополучие. Когато я попитали къде са останалите от екипажа, тя можела единствено да отговори: „ Тук няма никого, освен мен. Аз съм напълно сама ".
При завръщането си в Аляска Блекджек незабавно привлякла медийното внимание. Пресата упорствала да чуе по какъв начин „ женската версия на Робинзон Крузо “ оживяла в толкоз тежко тестване, коствало живота на останалите храбри откриватели. Напрежението повишено, когато Ада била упрекната, че не е направила задоволително, с цел да избави Найт.
Със заплатата си от пътуването Ада най-сетне можела да си разреши да заведе сина си в Сиатъл, с цел да бъде лекуван. Но битката ѝ за оцеляване не завършила. Макар мнозина да се възползвали от нейната орис и да спечелили солидни възнаграждения от сензационни книги за оцеляването ѝ, тя продължила да живее в беднотия. Родила втори наследник – Били, само че проблемите я принудили да изпрати него и Бенет в дом за сираци за 9 години. По-късно се върнала в Аляска, с цел да работи като овчар на елени, където останала до гибелта си на 85-годишна възраст.
В онази вечер се случило нещо извънредно - Ада чула чужд глас. Отначало решила, че ѝ се причува. После - че е патица, и не обърнала изключително внимание. Но на идната заран още веднъж чула звука. Грабнала бинокъла си и изтичала на открито. И видяла това, за което се молела всеки ден - шхуна, чийто екипаж се скитал по брега. Най-накрая спасението пристигнало и двугодишното ѝ изпитание завършило.
Дребничка, без никакъв опит в експедициите, с малко предпочитание за премеждие и сковаващ боязън от полярни мечки, Ада Блекджек
не била подобаващ претендент за арктическo изследване
Родена през 1898 година, тя била отгледана от методистки мисионери в Номе - град в Аляска, славещ се със своята престъпност. Там живеели и доста ескимоси от племето инупиати, които умеели да оцеляват в суровите условия на Арктика. Но не и Ада - тя била инупиат, само че научена единствено да чисти, готви и шие. Към 1921 година тя вече била разведена жена, която трябвало сама да се грижи за болния си от туберкулоза наследник Бенет. На процедура това се оказало невероятно и Блекджек била принудена да го остави в дом за сираци.
Точно по това време в Номе акостирал корабът " Виктория ". Екипажът му бил претрупан с рискова задача - да се насочи към остров Врангел, на 100 благи северно от Сибир. Лорн Найт, Фредерик Моурер, Милтън Гале и Алън Крофорд възнамерявали да живеят на необитаемата земя 2 г. с цел колонизирането ѝ от английското държавно управление. В Номе те търсели инупиати, които да оказват помощ в лагера. Така Блекджек – добре позната като опитна шивачка, се оказала съвършеният претендент. Макар да се колебаела, тъй като не желала да бъде надалеч от детето си толкоз време, месечната заплата от $50 била предложение, на което тя не можела да откаже. На 9 септември 1921 година Блекджек се включила към екипажа, който отплавал от Номе на различен транспортен съд - " Сребърната вълна ".
След една седмица остров Врангел се появил на хоризонта. Не бил точно безплодна и заледена пустота - оголената канара била покрита с лишеи и мъхове, като климатът бил релативно сдържан. Хората на Крофорд незабавно издигнали английското знаме с надпис: „ За Негово Величество Джордж, крал на Англия “.
Първите няколко месеца били оптимистични. Издигнат бил лагер и хората се заели с картографиране на острова и събиране на геоложки и биологични проби. Дългите вечери били отдадени на хазарта или четене на книги. Членовете на експедицията били сигурни, че през лятото ще дойде транспортен съд с още хранителни запаси, и по тази причина въобще не пестели 6-месечните си ресурси. Ада готвела каквото мъжете успявали да уловят - от чайки до лисици и сови. Пържолите от полярна мечка, изпържени в тюленова лой, се оказали доста известни.
Постепенно обаче настроението в лагера почнало да се трансформира. Арктическата зима донесла 61 дни мрачевина. Избухнали и първите кавги сред полярниците. Все отново ги крепяла вярата, че избавителният транспортен съд всеки миг ще дойде.
Това обаче не станало. Първо,
отплаването му било отсрочено
поради проблеми с финансирането. После корабът " Плюшеното мече " затънал в ледове. На 25 септември 1922 година капитанът изпратил съобщение, че не могат да продължат и се връщат.
На Врангел експедицията постепенно осъзнала, че помощ скоро няма да пристигна. Дажбите били на приключване, а полярните мечки, които преди били в обилие, като че ли се изпарили. Скоро станало ясно, че макар големите старания на Блекджек да сервира даже най-негодното за консумация месо, просто няма задоволително храна и за петимата. Междувременно Найт почнал да се усеща слаб и изнемощял. Ставите го болели и венците му били възпалени. Въпреки че се опитал да скрие тези ужасяващи признаци от останалите, той добре ги разпознал от предходните си арктически задачи. Това били ранни прояви на скорбут.
През януари 1923 година Крофорд взел мъчно решение. Тръгнал с Гале и Моурер на упорит преход обратно през замръзналото море, с цел да дири помощ, оставяйки Блекджек в лагера с болния Найт. „ Дали ще реализира задачата си, следва да разберем. Ако ориста благоволи, ще имам удоволствието да ти опиша всичко. Ако не е на моя страна, тогава някой различен, без подозрение, ще ти опише “, написал Маурер в последното писмо до брачната половинка си.
Дни след като трите фигури изчезнали зад хоризонта, времето внезапно се влошило и се разразила мощна стихия.
Крофорд, Гале и Моурер не били видени в никакъв случай повече
В лагера Найт бързо се влошил - лежал, отпаднал от значителни кръвоизливи в носа и затрупан със синини. Въпреки че в никакъв случай не била използвала оръжие, Блекджек осъзнала, че би трябвало да обезпечи прясно месо, в случай че желае Найт да оцелее. Тя се научила да стреля с неговата огромна и тежка пушка и построила платформа, от която да вижда полярните мечки. Била така ужасена от зверовете, че почнала да спи с пушката над леглото си при положение, че мечка се скита близо до лагера. Но най-вече се страхувала да не остане напълно сама на острова. „ Ако нещо се случи с мен, желая да помоля всичко, което ми принадлежи, да бъде занесено на Бенет. Не мога да си показва какъв брой признателна бих била да се върна у дома при хората “, написала тя в своя дневник.
На 23 юни страховете ѝ се сбъднали - намерила Найт починал.
Въпреки че концепцията за уединен живот на този злокобен остров била ужасяваща, Блекджек била решена да оцелее в името на сина си. Тя отбелязвала всеки ден на календар и преди да излезе, пишела подробна записка къде отива, в случай че инцидентно пристигна помощ. Поставяла клопки за лисици и се учела да стреля по птици. Когато лодката от кожа, която сглобила точно, била издухана една нощ, Ада заплакала от обезсърчение.
Мъките ѝ приключили едва на 20 август 1923 година
– съвсем 2 г. след като стъпила на Врангел. Когато видяла екипажа на шхуната " Доналдсън ", Блекджек се разплакала от благополучие. Когато я попитали къде са останалите от екипажа, тя можела единствено да отговори: „ Тук няма никого, освен мен. Аз съм напълно сама ".
При завръщането си в Аляска Блекджек незабавно привлякла медийното внимание. Пресата упорствала да чуе по какъв начин „ женската версия на Робинзон Крузо “ оживяла в толкоз тежко тестване, коствало живота на останалите храбри откриватели. Напрежението повишено, когато Ада била упрекната, че не е направила задоволително, с цел да избави Найт.
Със заплатата си от пътуването Ада най-сетне можела да си разреши да заведе сина си в Сиатъл, с цел да бъде лекуван. Но битката ѝ за оцеляване не завършила. Макар мнозина да се възползвали от нейната орис и да спечелили солидни възнаграждения от сензационни книги за оцеляването ѝ, тя продължила да живее в беднотия. Родила втори наследник – Били, само че проблемите я принудили да изпрати него и Бенет в дом за сираци за 9 години. По-късно се върнала в Аляска, с цел да работи като овчар на елени, където останала до гибелта си на 85-годишна възраст.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ